Форуми
| AlfredoStyle :: Форуми :: Други :: На лафче |
|
<< Предишна тема | Следваща тема >> |
| Наръчник на практичния мечтател | ||
| Отиди на страница >> | |
|
Редактори: Admin, pixar, dani, Justin
|
| Автор | Отговор | ||
| Radost |
| ||
alegria verdadera  Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 |  Това е заглавието на една мн ценна за мен книга от Пол и Сара Едуардс  Мислех да кръстя темата "Как да променим посоката без да губим пътя?" също е заглавие от тяхна книга..но не знам дали ще ме разберете  ..работата е там,че просто ми липсва бъра бъра-то в т.нар.говорилня  преди пишехме тук разни неща,които толкова са ни харесали,че са "спрели за миг дъхът ни " или които са толкова специални за нас,че са променили по някакъв начин живота ни..и искаме да споделим тези "неща"..или просто неща,които са ни направили по-добри..хора,мечтатели,деца,родители,танциори,приятели или пък по-щури неща..които са ни дали сила  и са ни заредили по пътя към мечтите.Драснете някой ред, ок  Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го  | ||
| Най-отгоре | | ||
| Radost |
| ||
| alegria verdadera Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 | Това писмо съм пращала и получавала от мн приятели..дори и да сте го чели вече..струва си пак да го прочетете..Писмо на Garsia Markes Letter , с което благодаря на един много търпелив приятел..който ми помогна да не спра да танцувам..въпреки всичко! Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. И тъй като малко се притеснявам,от другото ми любимо писмо ви пращам само краят : "Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го | ||
| Най-отгоре | | ||
| pixar |
| ||
  Регистриран потребител #4 Регистриран: нд сеп 03 2006, 03:30съобщения: 30 | Хмммм... страшно красива тема...  Много се радвам, че си я почнала.Може ли една молба към теб, да пуснеш и другото писмо. А ако неставам и много нахален, възможно ли е да сложиш и разказчето за слънчогледите. Много ми е любимо Как ги намираш всички тези неща... [ Редактирано сб сеп 30 2006, 10:44 ] | ||
| Най-отгоре | | ||
| Radost |
| ||
| alegria verdadera Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 | Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване". Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни. Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го | ||
| Най-отгоре | | ||
| Radost |
| ||
| alegria verdadera Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 | Za Pixar i vsichki, koito se chuvstvat slynchogledi v syrceto si .. В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове. Розите казвали: "Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята - червения." Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо. През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите. Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо. - Защо сте тъжни? - попитала тя. - Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни, че дори малките калинки не се спират при нас. Феята помълчала кратко и се усмихнала: - Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат. Отсега нататък вие ще можете да мечтаете. И всяка ваша мечта ще ви прави по-големи и красиви. Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах. Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка.Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила. Розите високомерно се надули и показали бодлите си - те не общували с такива елементарни създания като мравките. Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни. Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал: - Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми. - А ти се хвани за един от лъчите ми - казало Слънцето. Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч. В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила и видяла къде е дома й. - Благодаря ти! - изписукала тя щастливо. - Моля - отвърнал слънчогледът. - И аз мечтая за свой дом, но уви - нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя. По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба: - Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора. Някой може ли да й даде едно семенце от себе си? Розата отговорила: - О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш... Теменужката се скрила бързо в една висока трева. Само слънчогледът рекъл: - Нека дойде и вземе единственото ми семенце. И на момента станало чудо. Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена. Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила: - Ти имаш добро сърце! Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда. - Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам! Аз също ти благодаря. Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето. Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел. Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича. Понякога дори небето ронело сълзи, разчувствано от тези мечти. В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал. Той се намирал в огромна градина. До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка. - Погледни! - прошепнала усмихнато тя. - Това си ти. От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце с красиви жълти листа като лъчи. - А това ще е твоят дом - полето, защото ти го заслужаваш. - Погледни само колко съм голям! - възкликнало цветето. - Голям, колкото мечтите си! - отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла. Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го | ||
| Най-отгоре | | ||
| July |
| ||
  Регистриран потребител #52 Регистриран: ср сеп 27 2006, 05:32съобщения: 2 | Радост, какво да ти кажа, мисля че това, за слънчогледите е чудесно, за горните неща също. И както завърши приказката за слънчогледите, наистина човек е толкова голям колкото са големи мечтите му. Но най-вече мился че наистина , трябва да се научим да се обичаме, да уважаваме другите, да им показваме това, и колко ги обичаме, да се радваме намалкото за да можем да се радваме и на голямото. Защото иначе никога няма да бъдем щастливи. Ако всеки който бъде наранен, нагръбен и т.н, и гледа да си го върне, какво ще стане тогава, всичко ще се завърти в един омагьосан кръг, и няма да има спиране. Мисля че за да спрем това, трябва, да прилагаме поговорката всяко зло за добро, и да не се отчайваме, а да продължаваме напред, да станем, да се поутупаме, и пак напред. Има много мръсотия на тоя свят, но мисля че ако има повече хора които искат да направят добрина, на някого, света малко по малко ще се промени. Трябва да възпитаме тези идеи в новото поколение, след нас, трябва да им покажем , как да се грижат за хората, природата, за сърцата си, за душите си. Тръдно е това, никoй не е казал че е лесно, но всеки знае колко е сладка, тръдната победа, поостижението, накоето си отдал, част от живота си. За това трябва да се борим, трябва да правим , нещата, а не само да чакаме някой да ни ги свърши. Трябва да бъдем мечтатели, и да запазим детското в себе си, само така, като гледаме през тия детски очи, можем да виждаме нещата по тоя начин, иначе закоравелите очи на възрастните, не виждат истинските неща от живота, те виждат, само това, което си мислят че виждат, това което си искат, и им отърва. И така, само напред, и горе главата, за да видим прекрасното небе, иначе, никога няма да видим колко е красиво то. А това че има облаци не значи че то го няма и не е прекрасно.  [ Редактирано пт окт 06 2006, 01:22 ] http://julien.hit.bg/myprofil.htm | ||
| Най-отгоре | | ||
| Radost |
| ||
| alegria verdadera Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 | Обикновено препращам разни неща,които са затаили дъхът ми..но този път това са лични мои думички в нещо като разказ,с които благодаря!!! на моите приятели,които не позволяват на перелината на Танцът да падне от раменете ми Мн ще се радвам,ако има с кого да споделя това усещане и тук ... ... Чух музика. Тръгнах по стъпките и. Стигнах до едно небе. С облачета. Протегнах ръка.. Едно от тях тупна в отворената ми длан. Измърка доволно и се сгуши. Погъделичках го, а то се протегна, скокна и ми лепна една целувкчица на челото. Това ме накара да притворя очи. Едва тогава видях..Танцът. Той стоеше в паузата между 123_567. Чакаше. Музиката притихна в косите му. В очите му блещукаше златен дъжд. Като дъждът от светлина, който целува морето. А перелината му..се закачаше с вятъра. Криеше се ту зад едното му рамо, ту зад другото. - Здравей ! - усмихнах се аз. - Здравей ! - усмихна се Танцът. - Кого чакаш ? - полюбопитствах. - Теб! - Защо!?!! - изстрялах неспокойно. - Танцувай с мен! ... - Не мога. - имаше хиляди причини да промълвя това. - Защо!!?! - попита на свой ред той. - Не мога! - само повторих аз примирено. Той наклони леко глава.Протегна ръка. Времето застина.. Там - в празното място на ръката му. Погалих облачето. Повдигнах се на пръсти. Протегнах пак длан нагоре и го сложих на един слънчев лъч. То се пързулна по него обратно към небето си. Сложих ръката си в неговата. Докосването му пареше. Едното ъгълче на усмивката му се развълнува. Но упоритото му очакване остана сериозно. А очите му не спираха да се смеят щастливи. - НЕ МОГА! - умирах от страх вече аз. Танцът рязко дръпна перелината си и я метна върху света наоколо - да не ме притеснява. Сред многото минаващи хора бяхме сами. Никой не ни забелязваше. - Виж!- завъртя се и без да пуска ръката ми нарисува с дъха си околко нас кръг - ще те пазя. Това е вселената.Без мярка.Без граници. Навсякъде наоколо.И в нас! Тя е крилата ти..Можеш!Имаш сила! ТАНЦУВАЙ! Моля те.... - Не мога - една сълза се търкулна към устните ми и угаси усмивката му. - А ИСКАШ ли? - ДА!!! - Тогава затвори очи и ме следвай! Просто го направи...нищо друго няма значение.. - И танцът пристъпи по-близко до него. Чух сърцето му.То танцуваше! Този път не избягах..Последвах го.. Човек среща само веднъж Танцът. И това променя всичко! Паузата свърши. Музиката се сепна,зарадва се и ни завъртя. Аз..ТАНЦУВАХ!!! Сякаш по повърхността на езеро.. не исках да спирам.. - Кой каза,че ще свърши?!-почуди се той, без да съм казала на глас желанието си. - Не съм човек да изчезна.. аз съм чувство,усещане,порив,живот,сила.. оставам в този,които ме пожелае..- продължи той и докато говореше докосна пуловера ми там, където затупка отново сърцето ми .. Музиката спря.Отворих очи.Нямаше го. Огледах се - светът бе станал някак по-красив. Но НЕГО го нямаше! Щях да потъна..но усетих перелината му. На МОИТЕ рамене! Разбрах,че ми е оставил часица от себе си.. - Благодаря ти!- прошепнах и помолих вятъра да догони Танцът да му предаде думите ми.. Намигнах на облачето. Прегърнах музиката и двете затанцувахме по улицата.Не бях сама! Танцът бе там..по-точно тук някъде в мен Forever!.. и пак се усмихваше.. Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го | ||
| Най-отгоре | | ||
| Radost |
| ||
| alegria verdadera Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 | "тези неща" Pixar, ги намира един мой приятел..по-скоро angel,отколкото човек ..Благодатя му тук за това .. а "Слънчогедчето" е ето от тук: www.true-love.hit.bg знам,че ще хареса на поне един човек [ Редактирано пт окт 13 2006, 12:11 ] Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го | ||
| Най-отгоре | | ||
| Boi |
| ||
| Регистриран потребител #82 Регистриран: чт окт 12 2006, 02:47съобщения: 1 | За любовта Какво е любовта ? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага. Любовта ни управлява. Тя е най-мощната сила в живота ни, която може да те прати в рая, но понякога те наранява. Любовта няма време, тя не пита - просто идва и преобръща целият ти свят. Пуска разноцветни багри в смисъла на живота ни и ни помага да осмислим целта на живеене. Истинската любов е чиста, както чиста е водата падаща от водопада. Тя е искрена, преплитаща се измежду чувства на две сродни души. Любовта е свежест, напъпило цвете под изгрева на нощта. Тя е близо, тук, в сърцата ни и ние я усещаме, дори когато тя мълчи. Тя е нещо лично за всеки един от нас, тъй като всеки сам проглежда през нейните стъкла . Любовта не е само една дума, а нежност, копнеж, емоции, чувства, наслада … милиони неща. Любовта не може точно да се обясни … тя е … необяснима, но ако можем да я обясним с думи ще я сложим в рамка, а тя трябва да съществува свободно . Не случайно казват, че любовта е магия, а от нейният плен трудно се излиза . Надменността казва"Това,което е твое трябва да бъде мое".Докато скромността казва"Това,което е мое е също и твое". | ||
| Най-отгоре | | ||
| Radost |
| ||
| alegria verdadera Регистриран потребител #9 Регистриран: чт сеп 07 2006, 03:51съобщения: 54 |  Всеки човек има в живота си някаква борба със себе си..Някои се борят с алкохолизма,други с мързела, с преяждането,с лошите си навици,с брака си,с родителите си или децата си,с болести или негативно настроени хора,с държавата и т.нар. бюрокрация..и т.н., но така или иначе пълно спокойствие нямаме ..понякога се питам за какво се бори,този,който е постигнал свободата си - каквото и да означава това за него  ..скоро чух това и дълбоко се размислих "Човек се бори за свободата си,а свободният за съвършенство"..не зная дали цитирам точно и от кого е тази мисъл..но се радвам,че чрез танците можем да се борим за съвършенството си независимо дали сме свободни или не Хора ...има и една още по-хубава дума: безупречни.. Небето е винаги там и е винаги прекрасно..погледни го | ||
| Най-отгоре | | ||
| Отиди на страница >> | |
Powered by e107 Forum System
'LostCity' by Angelus Design | Designed by Angelus Design